На 10 юли 1999 г., на 66-годишна възраст, почина д-р Ищван Тури, най-известният майстор и учител на зеленчуковото оранжерийно градинарство.
Роден е на 7 декември 1933 г. в Цеглед. Основното и средното си образование завършва също в Цеглед, а през 1952 г. полага успешно зрелостен изпит в гимназията „Кошут Лайош“. През 1957 г. завършва Висшия институт по градинарство и лозарство, от 1958 г. работи там, а по-късно и в Университета по градинарство. Изминава задължителната академична стълбица – от научен стажант до старши доцент, а по собствено желание през 1993 г., на 60-годишна възраст, подава молба за пенсиониране.
От създаването му (1990 г.) е научен директор на „PRODUKT“ Изследователски, развоен и производствен ООД, до смъртта си е духовният ръководител на селекцията на сортове пипер и производството на семена от създадените хибриди.
Научната си дейност започва под ръководството на проф. Андраш Шомош. Въз основа на дисертацията си от 1962 г. за обследването и анализа на зеленчукопроизводствения район Надкорьош получава университетска докторска степен.
Първата му изследователска задача е проучване на възможностите за зеленчукопроизводство върху бедни песъчливи почви без органично торене. От техническите въпроси с името му се свързват въвеждането на пластмасите в градинарството, разработването на носещи конструкции за различни съоръжения, изработването на отоплителни системи, създаването на различни видове вентилационни и напоителни методи, разработването на няколко варианта на двойно покритие, проектирането на отопляеми и неотопляеми типове стопанства и не на последно място – методът на водната завеса.
Заедно със своите сътрудници разработва схеми за използването на неотопляемите съоръжения с и без преместване, както и едно- и двуфазно използване на отопляемите съоръжения, изследват възможностите за есенно и зимно оранжерийно производство. С въвеждането в култура на нови сортове и сортови типове, както и с прилагането на нови технологии в производството създава трайни ценности.
Ако вземем предвид и наличните финансови ресурси, със сигурност може да се каже, че до днес той е най-успешният унгарски селекционер на пипер. Доказателство за това е не само броят на признатите и заявените му сортове и хибриди (21), но и тяхната практическа стойност. И до днес най-популярният у нас бял оранжерийно отглеждан пипер (HRF F1) свидетелства за необикновения усет, с който подхожда при планирането на отделните кръстоски и подбора на родителските линии. Освен това под негово ръководство са селекционирани, между другото, сортовете Хо F1, Притавит F1, Камелеон F1, Венеция F1, Титан F1, както и сортовите кандидати Байнок F1 и Капия F1. Значителен е и селекционният изходен материал, събран заедно със сътрудниците му, който може да бъде залог за продължаване на делото на живота му. Под негово ръководство е разработен и специфичен метод за производство на хибридни семена, който е обект на патентна закрила и се превръща в основа за дейността на отрасъла за производство на хибридни семена.
Многопосочността на д-р Ищван Тури изпъква най-силно в изследванията му в областта на конституционната биология. Той въвежда понятията за бавен, среден и бърз тип на растеж, определя условията за тяхното формиране и възможностите за промяната им. Много рано разпознава настъпващите промени в развитието на растенията. В подобни случаи предложените от него технологични модификации в преобладаващата част от случаите се оказват напълно оправдани. Доц. Тури преподава както на университетски студенти, така и на практикуващи градинари, лекционният му стил е най-често много нагледен, изпълнен с чувство за хумор и изключително впечатляващ.
Организирането на синхронното агроконсултиране също е свързано с неговото име, още в края на 60-те и началото на 70-те години провежда курсове в Шорокшар. Организира и няколко изложби в Университета по градинарство. По-известни са изложбите, съчетани с конференции по производство на пипер, диня и краставици. Бурсата за семена, за която мечтае, се организира всяка година от 1981 г. насам за пълно удовлетворение на зеленчукопроизводителите и компаниите, търгуващи с семена.
Публицистичната му дейност се отличава с усилие за яснота и достъпност, с подробно описание и преподаване на практически прийоми. Над сто популярни негови статии са публикувани, предимно в списание „Градинарство и лозарство“. Популярни са и книгите му за оранжерийно производство под полиетиленово покритие. Книгата „Градинарство под фолио“ (съавтор Бела Фодор) е първата селскостопанска специализирана книга, от която са продадени над сто хиляди екземпляра. За нея получава награда за високо качество. На това отличие, както и на ордена „Орден на труда“, получен за цялостната му дейност, винаги е много горд.
През последните 10–15 години творбите му се отличават и с философски оттенък. Това се вижда в книгите му „Растителен тип (възможност и граница за увеличаване на добива)“ и „Границите на живота“ (обобщава човешките аспекти на конституционната биология). Започва да пише и книга, която поема към света на духа, в света на боговете. Много говори за нея, горещо желае да я завърши, но вече не успява. Когато го разпитват за научната му дейност и за публикациите му, най-често отговаря: „Не подценявам броя на книгите, на новите сортове, на патентите, отличията и научните степени, но не смятам това за най-важното, затова не се занимавам с числа. В професията – измежду изброените и извън тях – за важно считам само онова, което придвижва напред делото на градинарството.“
В организаторската си дейност се нуждае от постоянство, понякога и от твърдоглава упоритост, иначе не би могъл да създаде експерименталното поле на Катедрата по зеленчукопроизводство. И днес в Експерименталната база в Шорокшар множество сгради, строежи и оранжерийни съоръжения свидетелстват за неуморната му организаторска работа, за търсенето на новото и за богатството му на идеи.
На подчинените си, които някога са били многобройни, също отделя много внимание. За качествена работа счита за важни няколко изисквания: да се обясни, да се накара човек да запише, да се върне с въпроси, да се свърши и да се провери. Не понася небрежност, безразличие и мързел, но цени умението да се води борба, целенасочената, създаваща стойност работа. Уважава и цени онези сътрудници и колеги, които разпознават новото и го подкрепят, дори когато не те първи са го забелязали.
Често споменава, че ако попадне в притежание на всемогъщо вълшебно клонче, би направил най-малко три неща: би премахнал за една седмица съоръженията с пластмасово покритие, за да покаже по този начин тяхната важна роля в ежедневната зелена и плодова салата и в употребата на декоративни растения; би представил онези възможности, които все още не сме оползотворили във връзка със затворените пространства; „не за една седмица, а завинаги бих прекратил болестта на майсторски формулираното празнословие, съставено от уж смислени думи и изречения“ – казва той.
Както всички, и той има свои грешки и заблуди. Тогава обичал да казва: „Никой от нас не е ангел.“ Такива по-малки и по-големи подхлъзвания и заблуди той прощава и на своите сътрудници, ако зад тях не открива зла воля и преднамереност.
При пенсионирането си не организира банкети и тържества, с няколко думи се сбогува и може би последните му думи са: „Бих искал още дълго да служа на делото на градинарството!“
За съжаление това негово желание не може да се изпълни напълно. Той продължава да живее сред нас само в своите сортове, в своите книги и в своя дух.
Янош Дюрош